Чайле506x YtisEe8 Qqc Dj pruqz JSs 00 pkan hHd Wwmmo deG
|
Чайле Чајле |
|
|---|---|
| — село — | |
 Улица в селото |
|
  Чайле |
|
| Страна |
 Северна Македония |
| Регион | Положки |
| Община | Гостивар |
| Географска област | Горни Полог |
| Надм. височина | 994 m |
| Население | 3 070 души (2002) |
| Чайле в Общомедия | |
Чайле (на македонска литературна норма: Чајле; на албански: Çajla) е село в Северна Македония, в община Гостивар.
Съдържание
- 1 География
- 2 История
- 3 Личности
- 4 Външни препратки
- 5 Бележки
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в областта Горни Полог на един километър източно от град Гостивар на левия бряг на Вардар.
История[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Чайле е село в Гостиварска нахия на Тетовска кааза на Османската империя. В 1870 година е построена църквата „Свети Атанасий“.[1] Андрей Стоянов, учителствал в Тетово от 1886 до 1894 година, пише за селото:
| „ | С. Чайле. Близо при селото има не голѣма Пещера и при нея развалини отъ стара църква; това мѣсто селенитѣ наричатъ „Киево” и казватъ, че въ старо време селото имъ така се е наричало, и че Чайле било наречено подиръ. Надъ селото, върху една тумба на Суха Гора има развалини, вѣроятно, на стара стражарница. Въ старо време тукъ вървялъ пѫтя отъ Скопие за Охридъ.[2] | “ |
Според Васил Кънчов селото през втората половина на века е изселено и е заето от албанци.[3] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Чайле има 194 жители българи християни и 355 арнаути мохамедани.[4]
Всички християнски жители на селото са под върховенството на Българската екзархия. Според секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Чайла има 216 българи екзархисти и функционира българско училище.[5] Според секретен доклад на българското консулство в Скопие 3 от 31 християнски къщи (от общо 111 къщи) в селото през юни 1906 година под натиска на сръбската пропаганда в Македония признават Цариградската патриаршия[6].
В 1913 година селото попада в Сърбия. Според Афанасий Селишчев в 1929 година Чайле е село в Чегранска община в Горноположкия срез и има 120 къщи с 686 жители българи и албанци.[7]
Според преброяването от 2002 година селото има 3 070 жители.[8]
| Националност | Всичко |
| македонци | 0 |
| албанци | 3 028 |
| турци | 3 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 38 |
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Чайле
Тодор Матев, български опълченец, ІІI опълченска дружина[9]
Шефит Джафери (р. 1960), албански революционер, командир на Армията за национално освобождение
Тодор Матев, български опълченец, ІІI опълченска дружина[9]
Шефит Джафери (р. 1960), албански революционер, командир на Армията за национално освобождениеВъншни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Официален сайт на община Гостивар
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Guide for investments. // Municipality of Gostivar. Посетен на 27 януари 2018.
- ↑ Цитирано по: Селищев, Афанасий. Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии. София, Издание Македонского Научного Института, 1929. с. 65.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 93.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 214.
- ↑ D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, стр.124-125.
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 – 1944 в документи, том 1 1878 – 1912, част втора, стр. 300.
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929, стр.26.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
- ↑ Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 35.
| |||||||||||
Портал „Македония“
